Преди повече от 2 години при контролен преглед на съпругата ми беше установена висока утайка. Личният ни лекар д-р Т. Агуш не я остави на мира, докато не установи на какво се дължи. Така стигнхме до д-р Маринова от хематологичното отделение (ХО) в Русе.

Оказа се, че Маги е с Множествен миелом – рядко и трудно диагностициращо се заболяване. Д-р Маринова ни изпрати за изследвания и лечение в ХО на УМБАЛ Св. Марина Варна при доц. Лияна Герчева. Лекуващ лекар й бе д-р Антонио Антонов. От онзи момент този лекар стана най-важния човек в живота на семейството ни. Всичко, което бе предписано и решено от целия екип на ХО бе направено. В борбата с болестта научихме, че тя не се води само от един лекар. Мама Маги вече беше в ремисия. Т

рябваше да се извърши и трансплантация на стволови клетки, а във Варна все още не извършваха трансплантации. Така стигнахме до д-р Ганева в НСБАЛХЗ в София с ръководител доц. д-р Георги Арнаудов. Там освен с тях успях да се срещна и с г-жа Полина Тодорова и две санитарки, на които не зная имената, за което съжалявам. Едни прекрасни хора оставящи впечатление за професионализъм.

Трансплантацията бе успешна.

Искам да изкажа специални благодарности и на проф. д-р Стефан Горанов, с когото сме се консултирали за хода на лечението. Тук е мястото да спомена един човек със същото заболяване, който ни вдъхваше толкова кураж. Станиславе, ти си приятел. На всички споменати искам да пожелая здраве и дълголетие, а списъкът на мама Маги е още по-дълъг. На хората,от които зависи бъдещето на България – казвам да не жалят подписите си, когато от това зависи здравето и живота на живеещите в нея, защото от всичко друго можем да се лишим.

Всичко, което се прави в чужбина го има и може да се прави тук в България, не гонете хората отдаващи живота си за да го правят, защото е недопустимо лепенето на фаянс да е по-скъпа професия от тази на лекаря.


Росен Даскалов, гр. София